Първо искам да ви поздравя и да ви кажа, че много ви харесвам и се радвам, че ви има!

От известно време следя темата за шистовия газ и поради тази причина искам да ви разясня няколко неща (дано да са ви полезни):

1. Шистите са определен вид глинести скали, който имат способността да съдържат газ. В този район, където се намира въпросния сондаж те или ги няма или са много тънки прослойки (около 1 – 3 метра).
2. За да се направи такъв „взрив“ първо сондажа трябва да стигне до необходимата дълбочина (смисъл в този случай е около 5000 м.). След като се стигне до долу се вижда дали изобщо има такива скали (шисти). Ако има шисти, то те трябва да са с дебелина повече от 25 м., за да може да се използва метода на хидравлично разкъсване на пластта. До колкото видях от снимките побликувани в интернет тяхната апаратура още не е готова за работа (т.е. кулата още не е издигната и комплектована). След като апаратурата е готова за работа за достигане на тази дълбочина за извършване на този „взрив“ трябват поне минимум 8-9 месеца.
3. Тектонските плочи са на много голяма дълбочина и до този момент в историята няма толкова дълбок изграден сондаж, който да ги е достигнал.
4. В земните пластове няма пещери и кухини. Земните пластове са силно уплътнени поради голямото налягането и теглото на горележащите скали.
Подпочвените води се движат в микро и макро пукнатини, които не могат да се видят с човешко око. За тази цел се изваждат от сондажа ядки (парчета от скали), които се наблюдават под микроскоп и се вижда какъв тип са пукнатините – макро или микро.
5. Най-общо казано по време на самия процес на сондиране се използва длето което работи на принципа на дрелката.
6. Самия метод на „взрив“ се казва хидравлично разкъсвне на пластта т.е. като сондажа вече е готов (изграден до определената дълбочина), в него се нагнетява с високо налягане (все едно, че помпате гуми на кола) принципно техническа вода и пясък. Долу на примерно 4000 м налягането се увеличава и се получават тези микро и макро пуканати, като пясък не им позволява да се затворят и така може да се добие газ или нефт. Зоната в която се получават тези пукнатини е около 15-20 м. При тази методика няма „шахти“, взривове и др. подобни неща , процеса става бавно, като постепенно се нагнетява водата. Няма просто как да се получи заметресение
7. В САЩ при нагнетяването на тази техническа вода и пясък, се добавят и химични реагенти, но доколкото съм чел те са за други видове скали (варовици и др.).
8. Забравих да спомена, че след като се направи сондажа, в него се спуска обсадна колона (това е стоманена тръба),която се спуска до долу, т.е. ако сондажа е 1000 м в него се спуска тръба с дължина 1000 м (обикновенно тръбите са с резба и се навиват една след друга). След като се спусне обсадната колона тя се циментира, като по този начин се изолира „дупката на сондажа“ с всички пластове в нея (т.е няма пряк допир с подпочвени води и др. флуйди). След като се направи всичко това, през последната тръба,където е най-долу (последна тръба има прорези или цилиндрични отвори – просто е надупчена), се нагнетява водата за да се извърши хидравличното разкъсване на пластта.

Поздрави и успех,
Стани