Чиста България

От ИК ” За Чиста България“ и Гражданска инициатива за забрана проучването и добива на шистов
газ в България по метода хидравлично разбиване

До 240 Народни Представители в 41-во Народно Събрание на Република България

Уважаеми дами и господа,
Улавянето и съхраняването на въглероден диоксид (УСВД) е експериментална и скъпа технология, която все още не е доказано безопасна. Рисковете за околната среда и здравето на хората са твърде високи. Същевременно по този начин е невъзможно да се справим с изменението на климата..
С влизането в сила на Директива 2009/31/ЕО от 23 април 2009 година относно съхранението на въглероден диоксид (СО2) в геоложки формации, Европейският съюз си постави допълнителна цел за справяне с климатичните промени и ограничаването на емисиите от въглероден диоксид, основно насочена към предстоящото изграждане на нови мощности, базирани на конвенционални изкопаеми горива.Самата Директива, както и редица други органи,доклади и експертизи сочат, че към момента в ЕС няма достатъчно опит при изграждането и внедряването на тази технология и затова целта на тази директива преди всичко е да се елиминират евентуални заплахи и рискове за здравето на хората и околната среда. Именно за това Директива 2009/31/ЕО НЯМА ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ХАРАКТЕР ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ В СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ В ПОСОКА ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО НА ТЕЗИ ТЕХНОЛОГИИ,което е разписано в точка 19 на директивата1, както и в чл. 4, ал. 1, който гласи:
„Държавите-членки запазват правото си да определят зоните, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение в съответствие с изискванията на настоящата директива. Това включва правото на държавите-членки да не позволяват съхранение в в определени части от своята територия или на цялата си територия”.

Апелираме да оцените правилно рисковете свързани със складирането на СО2 в земните недра на България и изграждането на т нар демонстрационни хранилища . 98% от територията на България е сеизмично активна ,геоложките особености предполагат отдалеченост от инсталациите произвеждащи СО2 и местата където ще се съхраняват .

Безопасното и постоянно съхранение на СО2 не може да бъде гарантирано.България е гъсто населена страна с малка територии , която я прави крайно неподходяща за подобни експериментални и опасни технологии,още повече на етап проучване ,евентуални изтичания ще са с много тежки последици поради гъстотата на населението и ограничената територия. /линк към изтичане на СО2 като природен феномен http://iskamdaznam.com/web/?6947 ,подобни дори по-тежки биха били проблемите от изтичане на промишлено хранилище поради концентрацията, високото налягане и наличието и на други химикали използвани в процеса /амини и др /.

Технологията е изключително скъпа и може да се очаква поскъпване с 40 до 80% на произведената ел. енергия като краен продукт и тежестта ще се носи от крайните потребители . Текущите цени за изграждане на система за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид в подземни кухини е ? 60-90/тон. Същевременно тази година цената навъглеродните квоти е ?15/тон.
Към настоящият момент България продава част от квотите си за емисии и не се нуждае от технологията. http://www.dnevnik.bg/?bulgaria/2011/12/14/?1440394_durjavata_skljuchi_sdel?ka_s_avstriia_za_prodajba_na/??ref=rss

Допълнително сме обезпокоени от факта, че самата директива предвижда отговорността за съхранението в дългосрочен аспект или изтичането на СО2 да се поема като щети и разходи не от „оператора”, а от компетентния орган, което на практика означава, че всички потенциални рискове за хората и околната среда ще бъдат за тяхна сметка и проблемите ще се решават по индивидуална схема на всяка от страните членки (точки 30,31,32,34) и чл. 18.

Стотиците километри трасе на тръбопроводите изискват специален режим – в определена зона не могат да се засаждат дървета и някои култури, ограничени са някои видове селскостопанска дейност, поливането, използването на определен вид торове и химикали, нарушава се ландшафта. Това означава огромни площи земеделска земя с ограничен статут на използване.

Заради спецификата на транспонирането на Директива 2009/31/ЕО в националното законодателство, изразяваме своето неразбиране и несъгласие с изработването на Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, който да разрешава съхранението СО2, и внедряването на такива технологии на този етап у нас.

Считаме, че поради характера и многото неясни въпроси и отговорности България трябва да се придържа към европейските тенденции, по примера на Австрия и Германия за ограничаването внедряването на тези технологии на този етап .Считаме за правилно посочените цели в Директива 2009/31/ЕО,точка 48 и чл. 38, че до 2015 г. следва Комисията да направи преглед и преценка от ранния етап на прилагането на директивата, и не смятаме, че България може да си позволи да бъде експериментална площадка за тези нови недоказани технологии в борбата за справянето с изменението на климата.

До 2015 година проектите са демонстрационни и страните могат да не се включват , след 2015 година страните ще направят ревизия на демонстрационните обекти и ще оценят рисковете , негативите и позитивите от прилаганата технология . Апелираме предвид рисковете за
една малка и гъсто населена страна , геоложките особености и липсата на необходимост от прилагането и към настоящият момент България да заеме разумната позиция на Австрия и Германия и да недопуска до 2015 година изграждането на съоръжения за СО 2 на територията на България . Настояваме да се позовете на възможността, която дава Директива 2009/31/ЕОи да забраните приложението на технологията за улавяне и съхраняване наСО2 в земните недра на България.

С уважение ,

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ “ ЗА ЧИСТА БЪЛГАРИЯ “ и
Гражданска инициатива за забрана проучването и добива на шистов газ в
България по метода хидравлично разбиване

29.01.2012г