Митинг шествие против добив на газ в община Генерал Тошево

19 октомври | 12 часа | централен площад, Генерал Тошево

Възражение относно ОВОС (Русгеоком, находище „Спасово“)

Публикуваме следното възражение със съгласието на подателя, за да получи по-голяма гласност и да се запознаят гражданите с аргументите против съставения ОВОС за находище „Спасово“ в блок „Добрич“. Документът е наличен и в секция Документи на сайта.

****

ДО

 

РИОСВ ВАРНА

 

КОПИЕ ДО:

 

КМЕТА НА ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛКА БЪЛГАРИЯ

 

 

  ВЪЗРАЖЕНИЕ

 

от

 

НИКОЛИНКА ИВАНОВА ГИЦОВА

Гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Н. Вапцаров” 43

gitsowa@gmail.com

 

Срещу

 

Доклад за оценка на степента на въздействие върху околната среда на инвестиционно предложение за Разработка и усвояване на находище „Спасово” в блок „Добрич”, включващо четири участъка: Рогозина, Чернооково, Калина и Рогозина изток

 

 

В посочения от РИОСВ Варна срок за становища по описания по-горе Доклад, депозирам настоящото възражение в качеството на заинтересован гражданин, който живее и работи на територията на Община Генерал Тошево.

ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ СЪМ ИЗЦЯЛО ПРОТИВ  доклада за оценка на степента на въздействие върху околната среда на инвестиционно предложение за Разработка и усвояване на находище „Спасово” в блок „Добрич”, включващо четири участъка: Рогозина, Чернооково, Калина и Рогозина изток, като опорна точка за сключването на договора за концесия. Считам, че докладът е незаконосъобразен, непълен и необоснован.

Излагам следните мотиви:

1. Реализирането на инвестиционното предложение на Русгеоком БГ АД изцяло противоречи на стратегическите цели, залегнали както в Областната стратегия за развитие на област Добрич за периода 2014-2020г., така и в Общинския план за развитие на Община Генерал Тошево за същия период.

Като приоритет за Област Добрич е посочен „Развитие на устойчиво земеделие и туризъм”, като специфични цели „Насърчаване развитието на устойчив туризъм, базиран на природно и културно наследство, „Стимулиране на балансираното териториално развитие чрез установяването на адекватни модели на териториално устройство, подобряване на екологичните условия”; като приоритет 5 „Подобряване качеството на живот в селските райони”.

Общинският план за развитие на Община Генерал Тошево е съгласуван с Националната програма за развитие „България 2020”, в която Приоритет  4 е „Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.” В общината най-голям дял от производството и заетостта се пада именно на аграрния отрасъл. Основните източници на средства за финансиране изпълнението на Общинския план за развитие на община Генерал Тошево за 2014-2020 г. са: Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), Общинския бюджет, Централния бюджет на РБ и други фондове и програми. ЕСИФ е общо понятие, обединяващо в новия програмен период Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и финансирането по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за морско дело и рибарство. Помощта за България от ЕСИФ е регламентирана в Споразумението за партньорство между България и ЕС за 2014-2020 г., наследник на Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г. Приоритет 3 за тях е  „Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж, който обхваща подприоритетите: Свързаност (външна и вътрешна), Преминаване към ниско-въглеродна икономика, енергийна и ресурсна ефективност, Климат и климатични промени и Околна среда и опазване на природното богатство”.

Визията в общинския план за развитие е следната: „Генерал Тошево – добруджанска община с плодородна земя, утвърден земеделски център с развита преработвателна промишленост, чиста природа, съхранени културни традиции, привлекателен за живот и работа на млади хора.”, като стратегическа цел е привличане на инвестиции в селското стопанство, комплексно подобряване състоянието на техническата инфраструктура и жизнена среда, съхраняване и опазване на природното богатство и културни традиции. Специфични цели 1.2. „Развитие на селското и горското стопанство”, „Насърчаване развитието на интегриран туризъм, чрез опазване, популяризиране и развитие на културното и природно наследство”. Мярка 3.2.1 за постигане на тази цел е „Укрепване и поддържане на изградената мрежа от защитени територии Дейности: Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и почвите; Насърчаване на екосистемните услуги, вкл. Натура 2000 и зелена инфраструктура; Изготвяне на планове за управление на Защитените местности в общината; – Поощряване на граждански инициативи за опазване на природата.”

Нито една от посочените визия, стратегии, специфични цели, приоритети не кореспондира с реализирането на инвестиционното предложение, което предвижда индустриализиране на земеделските земи и поемане на рискове от замърсяване, на места в Доклада описани като рискове, които „не са за подценяване”(вж.стр. 58, стр. 176 и др.от ДОВОС).

 

2. Докладът е непълен и не разкрива в детайли важна информация относно технологията за добив, която ще се използва при експлоатация на находището.

Посочването на вида на технологията за сондиране – Наклонено сондиране (стр.18) и изречения от типа „Използва се пластовата енергия чрез традиционни методи.” (стр. 126) касаят НЕ НАЧИНА НА ДОБИВАНЕ НА ГАЗ, А НАЧИНЪТ НА ДОСТИГАНЕ ДО ОПРЕДЕЛЕНАТА ДЪЛБОЧИНА НА ДОБИВ!!! Това не е  достатъчно като информация за обосноваване на Доклада и твърденията, че няма да бъде използван методът „фракинг” съвсем не означават, че използваните в действителност методи не са по своята същност идентични или с подобно действие и последици.

 

3. Докладът е противоречив и необоснован.

Фирмата обосновава инвестиционно предложение чрез изчисляване на вероятни запаси на природен газ (стр. 17, стр. 35 „Участъците „Рогозина-Изток“, „Чернооково“ и „Калина“ са участъци с потенциални ресурси от природен газ и се нуждаят от допълнителни проучвателни работи за превръщането им в доказани запаси.” ), условно изграждане на площадки и сондажи (вж стр. 30 – „Всички сондажни площадки, освен П 1-1 на участък „Рогозина”, не са определени и са условно посочени) , несигурност в намеренията и дори нулева алтернатива, при която площадките няма да бъдат построени. Докладът обещава икономически ползи за региона, които нямали друга алтернатива. Сключването на договор за концесия за 35 години с инвеститора на база предположения, а не на база проучвания и доказателства, е недопустимо. Икономическият подем на региона, описван в доклада, подплатен от само от около 1 млрд  доказани запаси и 30 работни места средно годишно (по-голямата част от които за специалисти, каквито в региона няма) е абсолютно нищожен и не може да се сравни с потенциалните загуби, свързани с поетите рискове от замърсяване на околната среда, влошаване качеството на живот на местните хора, промяна предназначението на стотици декари земеделска земя и пр.

 

4. Докладът целенасочено е изготвен в голям обем и с манипулативно въздействие на голяма част от твърденията и заключенията си.

Множеството повторения на цели абзаци и количествени и качествени показатели за всяка отделна площадка или сондаж в различните глави и файлове неминуемо възпрепятства реалното запознаване на заинтересованите лица с доклада в указания едномесечен срок. Манипулативното въздействие се изразява в прийоми като цитирането на замервания на шум или замърсяване на други находища с подобна техника на сондаж, но разположени в други региони с различно атмосферно налягане, средна скорост на ветровете и релеф, което неминуемо оказва влияние на разпространение на вълните; при сравняване на алтернативни методи изреждане на предимствата на избрания метод и недостатъците на отхвърления от МОРАТОРИУМА, но не и обратно; в заключителните части на параграфи с изложени рискове от аварии, замърсяване и пр. убеждава и успокоява читателя, като набляга на думи като „минимален”, „няма риск за здравето”, „ще бъдат взети мерки”, „в установените от закона граници”, т.е. всичко за читателя ще бъде наред.

НО ЕДНА ОСНОВНА ИСТИНА Е ПРИКРИТА – ЧЕ НЯМА РЕГЛАМЕНТ, КОЙТО ДА ЗАДЪЛЖАВА ИНВЕСТИТОРЪТ ДА ПОЕМЕ СВОЯТА ОТГОВОРНОСТ И ВИНА ПРИ ЗАМЪРСЯВАНЕ И ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ !

 

5. Инвеститорът не демонстрира отговорност към околната среда и здравето на местното население.

Всички цифри и замервания на показатели са представени така, че да бъдат в границите на законовите норми, което показва пълна липса на ангажираност и фирмена политика. Показателите, оказващи влияние върху човешкото здраве, са обследвани всеки поотделно, но не е изследван кумулативния им ефект. Компанията не предлага морална компенсация и подобряване на дадени условия за по-качествен живот на местните общности, в замяна на всички неудобства, които ще причини. Не се предвижда нито изграждане на пътища, нито инвестиция в поддържането им, поради изключителната натовареност, която предстои заради множеството транспортни средства доставящи и извозващи води и химикали, трошено-каменна настилка, газ и т.н. Не се предвижда дори изграждане на пречиствателна станция, а извозването на отпадъчните води и материали до такава в гр. Варна, което допълнително ще натовари пътната мрежа и ще подложи средата на риск от разливи при непредвидени ситуации, вибрации и шум от преминаващи тежкотоварни превозни средства. Няма направени изследвания за заболяваемостта на местното население и най-вече децата и възрастните хора от респираторни, стомашно-чревни и карциномни  заболявания с цел отчитане (дори и в границата на нормите) влиянието на повишаването на абсолютно всички показатели във въздух, вода, почва.

                   Всичко това навежда на мисълта, че инвеститорът не просто спестява истината за неблагоприятни дългосрочни последици и риск за ОС и здравето на хората, а спестява на държавата и приходи от неплащане на такси за смяна на предназначението на ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, с което не само заобикаля закона за концесиите и закона за опазване на земеделската земя, но и превръща най-продуктивната земя на България в урбанизирана територия!

 

6. Преминаването на сондажите в находището през Малм-Валанжския вододаен хоризонт и ползването на водата от него за сондажните операции е изключително рисково, забранено от БДЧР, засяга не само Община Генерал Тошево, но и цялата територия, разположена над него.

Водата в дългосрочен план е най-ценният ресурс в света и е недопустимо нейното рискуване и то в такъв регион, който няма надземни водни източници.  Неспазването на забраната на БДЧР и на препоръките й показва самочувствие на компанията за предрешено положитено становище за доклада, безнаказаност при неподчинение на българска институция, липса на адекватен контрол.  При евентуално замърсяване на Малм-Валанжа, водещо до „нулева алтернатива за населението“ (както се казва в доклада на Русгеоком) ще се търси източник за питейни нужди от друго място и за това ще плати обикновения човек с данъците си и с по-високата цена на водата. При най-положителния сценарий, все пак стои въпросът и с количеството и налягането на ползваната вода за питейно-битови нужди, което неминуемо ще спадне, заради огромните количества, ползвани при сондиране и добив в находище „Спасово”.

 

7.    Русгеоком БГ АД с изречението „Всеки работен етап ще приключва с оценка, резултатите от която ще служат за преразглеждане на операциите в следващия етап, а също така и модела на добив” заявява още в началото на Доклада (стр.12), че всяко едно твърдение, намерение, обещание, което дава по-нататък,  цели единствено положително становище на РИОСВ Варна и от гражданите на Общината. Всяко преразглеждане, промяна на модел на добив, и общата дума „операции” – обединяваща в себе си всяко действие на фирмата на територията на концесията, означава на практика разрешение за фирмата да прави ВСИЧКО КАКВОТО ПОИСКА.

 

8. ДОВОС ясно показва, че е налице сериозна сеизмична опасност, като последица от добива на газ!

Представената карта на сеизмичните зони и осмата степен риск от земетресение съвсем не е малка и съвсем не води единствено до падане на предмети от рафтовете в помещенията за персонала. Отричането на този риск е несериозно. Освен това, при работа на голяма дълбочина и при високо налягане, рискът от предизвикването на трус е голям. Това показва световния опит, особено в Съединените щати. Друго важно обстоятелство е разположението на основните сондажи ВЪРХУ и ПО ПРОТЕЖЕНИЕ на разломът Вранча-Шабла, като фирмата даже не скрива, че това е нормално!

 

9. Описаното инвестиционно намерение  нарушава  Мораториума за добив на шистов газ, фракинга и разработката на неконвенционални залежи на газ.

Въпреки, че Русгеоком БГ АД декларира, че ще спазва въведената забрана, то предприятието е регистрирало две геоложки  открития –  на дълбочината, в която е разположен слоят с шисти (вж стр. 328) и въглищният пласт от 2200 до 2700 м. Инвеститорът в ДОВОС  е отбелязал, че ТЕЗИ СЛОЕВЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗРАБОТВАТ ЧРЕЗ ВЗРИВНО-МЕХАНИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ. В същото време обяснява на обикновения потърпевш, че тъй като шистите можели да се разработват единствено чрез хоризонталното сондиране, използвано при фракинг (вж стр. 27), но пък сондажите на бъдещия добив били… „наклонени“, то това не бил забранен от мораториума метод!  Това означава, че обществените обсъждания на Доклада ще дадат зелена светлина на предприятието да стартира добива на НЕКОНВЕНЦИОНАЛЕН ГАЗ. Отделно, със сключването на договора за концесия за 35 г. и възможността за удължаването му, на практика във всеки момент ще има право да добива и ШИСТОВ ГАЗ чрез фракинг, стига да има промяна в правната обстановка. Към това ни насочва и нулевата алтернатива, която коментира непострояването на определени площадки при определени резултати от проучванията – или вариант на изчакване „за по-добри времена”, когато добивът на газ от шистови скали ще бъде разрешен.

 

В заключение,  дори при евентуален нов Доклад за ОВОС и ново инвестиционно предложение,

не бих се съгласила, че Добруджа следва да бъде експлоатирана като източник на подземни богатства.

 

Най-голямото богатство на Добруджа, а и на България е почвеното разнообразие и следва то да бъде пазено и ценено. От друга страна следва да се пази и това, което е в оскъдица, а именно водата.

Изразявам своята надежда в самосъзнанието, съвестта и отговорността към бъдещите поколения на всеки човек, който е брънка във веригата, по която следва да бъде одобрено това инвестиционно предложение.

 

 

 

ОБЩЕСТВЕНИ ОБСЪЖДАНИЯ НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС НА РУСГЕОКОМ (ЗА ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО)

Предстоят важни обществени обсъждания във връзка с доклада за овос на Русгеоком за община Генерал Тошево.

За повече информация:

От ИК „За чиста България“ призоваваме всеки, който има възможност да присъства на обсъжданията!

 

****

ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОБСЪЖДАНИЯ НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС НА РУСГЕОКОМ ЗА ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

НАСЕЛЕНИ МЕСТА, КОНКРЕТНИ ЗАЛИ, ДАТИ И ЧАС

16.10.2017

- 17 часа – читалище на село Рогозина

17.10.2017

- 17 часа – кметство на село Чернооково

18.10.2017

- две обсъждания, както следва:

1) 10 часа – кметство на село Калина (хората от Калина и Великово)
2) 17 часа – читалището на село Преселенци (хората от Преселенци заедно с хората от село Горица)

23.10.2017

- две обсъждания както следва:

1) 10 часа – читалището на село Василево (заедно с хората от Балканци и Средина)
2) 17 часа – читалището на село Спасово (заедно с хората от Сърнево, Сираково, Вичево и Ал. Стамболийски)

24.10.2017

- две обсъждания както следва:

1) 10 часа – читалището на село Люляково (заедно с хората от Писарово)
2) 17 часа – читалището на село Кардам

28.10.2017

- 10 часа – голямата зала на Общинска администрация в град Ген/ Тошево за хората от цялата община

Какво ни казаха РУСГЕОКОМ с новия си доклад за ОВОС? (статия)

Благодарим на Синтия Недялкова от Гражданска инициатива против проучванията и добива на шистов газ по метода на хидравлично разбиване за изчерпателната статия!

****

В първата статия ви запознахме с проблема с ВОДАТА в резултат на разработката на находище Спасово. Важен, но не единствен проблем за нас, местните хора.

Нека сега видим как във времето Русгеоком си представят Добруджа осеяна със сонди, местоположението на първите 11 броя, от които е известно, както и времето за появата им. И това в най-плодородните земи на Добруджанския край! Всички видяхме как „гордо” се извисяваше първата и засега единствена проучвателна сонда в Рогозин, нали?! Всички вие близко живеещите хора, усещахте вибрациите, срещахте камионите с цистерни, минаващи точно през центъра на Кардам, вдишвахте праха им, поглъщахте шума им и така и не разбрахме всички ние, какво се случваше там! Местните пчелари загубиха пчелите си, промени се и качеството на произвежданата от малките стопанства продукция! И нито веднъж не ни допуснаха, дори придружени от специалисти, да погледнем в апаратурите, за да разберем нещо! Всичко беше строго секретно, само през бариерата на портала ни навикваха и ни казваха, че няма да проучват и добиват шистов газ! Тогава бяха времената на протести против шистовия газ, времето, в което целият български народ тогава се вдигна и каза, че не позволява фракинг и въглищна газификация и се създаде Мораториума!амо, че и „минните хора”, които работеха там имаха някаква съвест и ни загатнаха за огромните количества въглища, които са намерили, както и ни показаха, че всичко това се случва на разлома на планината Вранча, същата тази, която на два пъти едва не събори Добрич и региона. А и по-възрастните хора от региона всички знаят, че тук под водата има много качествени  въглища, но Държавата тогава, макар и тоталитарна, се отказа да ги добива или да добива газ от тях, защото газът можеше да се добива само чрез подземно запалване, а конвенционалният метод за изваждане на въглищата чрез замръзяване на водният хоризонт над тях, беше много скъп и всичко това криеше  множеството рисковее за хората и природата.

Е, сега в същият този регион ще изникнат първите 11 сонди за период от няколко години, до 32 –ра  година, 11 бр. сонди за 13 години! Всяка година и сонда! Каква прелестна гледка! Ами нали видяхме какво стана с перките? Имаме си многоръки великани върху земеделски земи и на пътя на птиците, но на кой му пука?  И какво спечелихме всички ние от това? По-скъп ток, грозни гледки, завзети земеделски земи, птици измиращи в полет, защото са имали неблагоразумието да преминат през територията България! Е, сега ще си имаме и впечатляващо високи сонди и сондажни площадки пълни с компресори, камиони, ротори, сушилни, генератори и какви ли още не шумоизлъчващи, запрашаващи, генериращи вибрации машинарии!

Първи етап – 2018 – 2021 г.

Доизграждане, оборудване на първата сондажна площадка П 1-1 и прокарване на нови 4 добивни сондажи с дълбочина до2 700 метра всеки.”-  цитат

Втори етап – 2022 – 2026 г.

Изграждане на две сондажни площадки – площадка П 1-2 на юг от първата и площадка П 1-3 на югоизток от първата. Предвижда се прокарване на нови 3 добивни сондажа с дълбочина до2 700 метра всеки, по един на всичките три сондажни площадки.”- цитат

Трети етап – 2027 – 2032 г.

Прокарване на 4 нови добивни сондажи с дълбочина до 2 700 метра на площадки П 1-2 и П 1-3. Оборудване на сондажа и инсталиране на добивните съоръжения.” Но забележете: „Възможно е в зависимост от получените резултати прокарване на още сондажи на П 1-2 и П 1-3”.  – цитат

 И всичко това за фаза 1.

 

 Както виждате има и фаза 2 на графиката по-долу:

 

В зависимост от разработката на Фаза 1 от находище „Спасово“ и проведените проучвания и оценъчни работи в участъци „Рогозина Изток“, „Чернооково“ и „Калина“ ще се пристъпи към изпълнение на Фаза 2 на проекта за добив. Обособените участъци ще бъдат оборудвани с площадки, а добивните работи – организирани съобразно натрупания опит от разработвания участък „Рогозина“.” – цитат

Фигура I.1-3. План-график за разработване на находище „Спасово“

Ето какво казват и показват и за  фаза 2:

 

Фигура I.1-9. Общ изглед на Фаза 2 от разработка на находище „Спасово“

И е важно да се знае, че ”Всеки работен етап ще приключва с оценка, резултатите от която ще служат за преразглеждане на операциите в следващия етап, а също така и модела на добив.  По този начин ще се осигури по-ефективно извличане на ресурсите.”- цитат! Те сега обясняват на всички, че ще добиват природен газ?! Ние питаме газът от въглищата не е ли природен? Естествено, че е е, защото се извлича от природата! Питаме се какво ще стане с цялата екосистема , когато от недрата на Добруджа се извлича „природен газ” от „карбоновите седименти”? Дали този единствен по рода си за цяла Европа плодороден чернозем ще запази качествата си? Какво ще се случи с земеделието? Какво ще стане с рентите? А още по-страшно, дали няма да се получи пропадане на земни пластове, каквито примери има вече в Австралия и САЩ?

Ние, обикновените българи, дали ще знаем как  и кога са сменили модела на добив? Кога този модел, по скоро метод на добив е бил конвенционален т.е традиционен и кога е станал забранения от мораториума фракинг или въглищна газификация, когато всичко това се извършва на 2700 м. дълбочина? Със сигурност – не! Просто ще разберем по трудния начин – чрез болести, отравяния или земетресения!!!

Ето каква прелест, красота за пейзажа, радост за хора, птички и животинки  ще бъде една сондова апаратура! А те само през първата фаза са 11 бр.

Взето от доклада:

Фигура I.1-6, Сондова апаратура.

А те твърдят, че няма да пречат на развитие на туризма в този регион?!

  И  едно странно пояснение:

Насоченото сондиране ще бъде важна технология, която ще се използва при разработката на находище „Спасово“.

“Тъй като след прокарване на двата сондажа (Р1 и Р2 Рогозина) в площта, компанията има опит в сондирането и познания за разреза, конструкцията на добивните сондажи ще бъде максимално съобразена с конкретните геоложки условия. Тази конструкция ще осигури насочване на сондажа в седиментите на карбона, като ще се осигури най-ефективно разкриване и дрениране на пласта, при плътно изолиране на всички останали хоризонти, особено водоносните.” – цитат

 

И стоп! Ако тук имаше свободни количества газ, след толкова задълбочени проучвания през годините на социализма, дали той нямаше да бъде изваден или да е излязал по естествен път до сега през старите сондажи, та сега да не се налага  дрениране на пластовете, независимо дали са шистови или карбонови?

И ето още едно:Няма страшно, т.е. ще е страшно, но малко страшно, което всъщност ни казват :

„Влиянието върху околната среда ще да бъде намалено многократно при използване на технологията за наклонено сондиране и технологията на „мултисондажни” площадки.” 

 

Намалено, сведено до минимум или други подобни думички, които ни доказват, че вредно влияние все пак ще има и ние с вас трябва след това да доказваме коя болест от кое влияние ни е сграбчила?!

 

Това е накратко видимата част от проекта! Има и друга – невидима! Множество газопроводи прекарани през общински и частни терени! Някои частници, по-едрите вероятно ще бъдат обезвъзмездени, а по-дребните принудени за отстъпване на  земите си! И тук на въпроси, които ние с вас задавахме, придружени с подписи те отговарят, че тези площи са пренебрежимо малки, нищо че все още не знаят къде и как  точно ще са разположени,както споменахме по-горе!

Също така, според тях пренебрежимо малка е и площта на прекараните сондажните площадки, нищо че си признават, че все още не знаят колко ще са те, а съответно и какви площи ще заемат след първата фаза!!!

Но ние в Добруджа знаем, че всяка площ за земеделие е важна! Знаем, че добруджанският чернозем ражда богати реколти! Това води до бурно развитие на земеделието, както и до получаване  на много добри ренти, които са основен източник на средства за голяма част от населението!

След като земите бъдат кръстосвани от газопроводи, изпълнени с сондажни площадки, шумово, прахово и виброзамърсени, дали добивите няма да паднат, а рентите да изчезнат?

Дали доматите и пипера в двора ще имат същия слънчев вкус?

Като прибавим към гореописаното и онова, което обяснихме за ВОДАТА от първата статия, а именно намаляващите количества вода, огромната вероятност тя да е замърсена подземно от сондажите и надземно от възможните разливи на отпадните сондажни води,съхранявани към всеки сондаж в открити „езера”, примесени с какво ли не!

Със сигурност нищо няма да е както преди!

 

А без земеделие, градинки, ренти бедният добруджанец е обречен!

 

Регионът е обречен! Добруджа е обречена! България е обречена!

 

За да припомним факта, че за водата граници няма ще публикуваме и тук графиката за подземново водно тяло в Североизточна България известно като Малм Валанж! И дали замърсената вода  в лилавото квадратче горе, ( зоната на действие на Руггеоком) ще остане замърсена само там? Дали това няма да се отрази на целия този регион, обхващащ не само блок Добрич, градът ни, който неизвестно защо не е поставен на картата по-долу, а няма да се разпространи и до Силистра, Варна, Шумен, Търговище и май, май половин северна България?!

Концесия за 35 години желаят да получат Русгеоком! Концесия, която може да бъде продължена и чрез гласуване от нашите „народни избраници”, опит за което вече беше направен!

Фиг.III.2.2-4. Разпространение на водни тела BG1G0000J3K051 и BG2G000J3K1041 в обсега на находище „Спасово“

Хора, Добруджанци, хора Българи, предстоят обществени обсъждания, на които ще бъде решена съдбата на България! Ще спасим ли Родината сега и завинаги, или ще позволим Корпоративният интерес да надделее над обществения, общочовешкия?

Ще повярваме ли как ще бъдем „пазени” от същите тези, които желаят да сондират през водата, въпреки изричното указание на басейнова дирекция, това да не се прави?

Изборът е в наши ръце!!!

 

Синтия Недялкова

Гражданска инициатива против проучванията и добива на шистов газ по метода на хидравлично разбиване

26.09.2017 г.