Интервю с доц. Александър Султанов – геолог-проучвател
9 февруари 2012г.
Здравейте г-н Султанов, бихте ли се представил на нашите читатели?
Геолог-проучвател съм с над 40 години стаж, със специализация в областта на седиментологията. Преподавател съм в катедра „Геология и проучване на полезни изкопаеми“ на МГУ. Научното ми звание е „доцент“, а научната степен – „доктор“. Преподавам научната дисциплина „Седиментология“ на студенти от три специалности от бакалаварската степен на „Геолого-проучвателния факултет“. Освен това имам лекции по „Петролна седиментология“, „Фациален и формационен анализ“ и „Морска геология“ със студенти от магистърския курс по специалност „Петролна геология“. Имам издадени учебници, монографии и множество научни публикации в наши и чуждестранни списания. Работя също и в областта на петроархеологията, във връзка с което също имам публикувани научни трудове. От мен са открити и проучени няколко находища на седиментогенни полезни изкопаеми, за които са получени концесии за добив, включително и за технологичният отпадък от най-голямото хвостохранилище у нас – „Медет“. Бил съм ръководител и участник в ДОВОС, включително и в този за АЕЦ „Белене“. Ръководител съм на много дипломанти и докторанти. Бил съм ръководител на научни звена, катедра, член на научни съвети и др. Изледователският ми опит, както и този от участието ми в научна тематика в областта на нефта и газа, ми дава основание да взема отношение по поставените от вас въпроси. Безспорно е, че те изискват обстоятелствени отговори, но този начин на диалог налага да бъда максимално лаконичен.
Каква е вашата позиция по въпроса за хидравличното разбиване при проучването и добива на шистов газ в България?
Относно добива на т.нар. „шистов газ“ следва да се отбележи, че това се извършва посредством една наистина авангардна технология. Безспорно този метод е перспективен и ще се прилага и в бъдеще. Но в случая следва да се зададе въпроса, каква ще бъде цената на неговото внедряане у нас? Позицията ми относно прилагането на този метод в България и конкретно в Добружанския район е определено негативна. Нима не е видно, особено от привържениците на този метод чрез хидравличен удар, че ландшафта придобива облика на пустиня. Задава ли се въпроса, какво става с почвения слой след интервенцията на тези огромни камиони-цистерни. Най-малкото са значителните му структурни изменения в един голям периметър около сондажите. Отчита ли се влиянието от разливите на подготвяните на повърхността разтвори, стабилността на утайниците, които са покрити с политиленово фолио и т.н.?. Други въпроси – какъв е рискът от инфилтриране на разтвори не само в почвения слиой, но и в дълбочина, за увеличеното съдържание на метана в околното пространство над сто пъти и вредното му въздействие върху атмосферата? (още…)
