Чиста България

На 11 февруари 2012 г. се състоя мирен протест в Лондон за забрана на проучванията и добива на шистов газ в Румъния, озаглавен  „Ban shale gas fracking in Romania!“ („Да забраним фракинга на шистов газ в Румъния!“). Събитието бе организирано от Фейсбук групата „Българи в Лондон/Гражданско движение 3A по-добра България„. Ето какво сподели пред shalegas-bg.eu един от организаторите на протеста Ангел Кафалиев:

„Много хора ни питат нас живеещите в чужбина, защо се борим за България след като сме на хиляди километри от нея и сме си уредили живота по един или друг начин. Правим го, защото ние не сме избягали, ние сме били принудени да излезнем зад граница по различни най-вече финансови причини. В ерата на комуникациите, когато всеки има в джоба си телефон с интернет разтоянията са само физически. Нашия престой извън страната е само временен, докато всеки реши своя проблем и отново се върне в нашата красива България. Ние гледаме българска телевизия, влизаме в български форуми в интернет спазваме нашите си обичай и традиции. Пръснати по света физически, но обединени мисловно.

Затова много от нас живеещите зад граница, участваме от първия ден в борбата против отровната технология фракинг за добив на шистов газ. Към днешна дата вече имаме протест в Копенхаген, Париж, Лондон както и редица малки прояви на солидарност и подкрепа от българите живеещи в Атина, Милано, Мадрид, Амстердам и др. Ние сме доволни, че след голямата активност на хиляди българи както в България, така и по света, българското правителство се вслуша и прие мораториум на 18.01.2012г. За втори път от 22г. насам след забраната на ГМО имаме не партиина, а гражданска победа, с което доказахме, че пред прага на общата опасност можем да бъдем единни и да победим всекиго. Също така доказахме, че ние обикновенните граждани, можем да бъдем активни, да отстоявам каузи и да помагаме за добруването на страната ни. Само този, които се е борил, поел е отговорност не само за себе си, но и за обществото има право да задава въпроси и да критикува властта.

След тази голяма победа, нашето дело продължава, ред е на всички съседни държави да разберат за опасността от тази технология, забранена в редица страни по света. Защото задължение е на всички хора по земята да се грижат за природата ни, така както се грижат за себе си. Последва протест пред румънското посолство в София, който пък от своя страна беше последван от протест пред румънското посолство в Лондон, организиран от българска страна. (още…)

9 февруари 2012г.

Здравейте г-н Султанов, бихте ли се представил на нашите читатели?

Геолог-проучвател съм с над 40 години стаж, със специализация в областта на седиментологията. Преподавател съм в катедра „Геология и проучване на полезни изкопаеми“ на МГУ. Научното ми звание е „доцент“, а научната степен – „доктор“. Преподавам научната дисциплина „Седиментология“ на студенти от три специалности от бакалаварската степен на „Геолого-проучвателния факултет“. Освен това имам лекции по „Петролна седиментология“, „Фациален и формационен анализ“ и „Морска геология“ със студенти от магистърския курс по специалност „Петролна геология“. Имам издадени учебници, монографии и множество научни публикации в наши и чуждестранни списания. Работя също и в областта на петроархеологията, във връзка с което също имам публикувани научни трудове. От мен са открити и проучени няколко находища на седиментогенни полезни изкопаеми, за които са получени концесии за добив, включително и за технологичният отпадък от най-голямото хвостохранилище у нас – „Медет“. Бил съм ръководител и участник в ДОВОС, включително и в този за АЕЦ „Белене“. Ръководител съм на много дипломанти и докторанти. Бил съм ръководител на научни звена, катедра, член на научни съвети и др. Изледователският ми опит, както и този от участието ми в научна тематика в областта на нефта и газа, ми дава основание да взема отношение по поставените от вас въпроси. Безспорно е, че те изискват обстоятелствени отговори, но този начин на диалог налага да бъда максимално лаконичен.

Каква е вашата позиция по въпроса за хидравличното разбиване при проучването и добива на шистов газ в България?

Относно добива на т.нар. „шистов газ“ следва да се отбележи, че това се извършва посредством една наистина авангардна технология. Безспорно този метод е перспективен и ще се прилага и в бъдеще. Но в случая следва да се зададе въпроса, каква ще бъде цената на неговото внедряане у нас? Позицията ми относно прилагането на този метод в България и конкретно в Добружанския район е определено негативна. Нима не е видно, особено от привържениците на този метод чрез хидравличен удар, че ландшафта придобива облика на пустиня. Задава ли се въпроса, какво става с почвения слой след интервенцията на тези огромни камиони-цистерни. Най-малкото са значителните му структурни изменения в един голям периметър около сондажите. Отчита ли се влиянието от разливите на подготвяните на повърхността разтвори, стабилността на утайниците, които са покрити с политиленово фолио и т.н.?. Други въпроси – какъв е рискът от инфилтриране на разтвори не само в почвения слиой, но и в дълбочина, за увеличеното съдържание на метана в околното пространство над сто пъти и вредното му въздействие върху атмосферата? (още…)

Константин Щерев: Разбира се, че всичко това  застрашава житницата на България

“Разбира се, че всичко това застрашава житницата на България, особено за тази територия, няма по натоварена с рискове територия от тази”, коментира проф. Константин Щерев, който е експерт в областта на хидрогеологията.

Мнението на проф. Щерев по въпроса за шистовия газ продължава да бъде отрицателно като той отново подчерта и представи реалните рискове, които биха настъпили в района на новопазарския блок при евентуално започване на желаните действия от страна на американската фирма „Шеврон”.

Според професора присъствалите на дискусията в гр. София не са били достатъчно запознати и информирани с реалната хидрогеоложка обстановка в засегната част на България.

Ето какво още сподели пред news359 проф. Щерев:

- Продължавате ли да сте на категоричната позиция, че проучването и добива на шистов газ са опасни за околната среда и хората?

- Да, аз продължавам да застъпвам позицията си. Дори това, което чета напоследък в пресата смятам, че има отново някаква неточна информация, уеднаквява се търсеното, проучването и добива с търсене и проучване при нормалните находища на нефт и газ. Общото между тези технологии е изключително малко. (още…)