Бележка: следното становище може да изтеглите и от този линк.
Във връзка с дейностите на фирма „Русгеоком БГ“ АД за получаване на Концесия за добив на природен газ от находище „Спасово”, блок „Добрич“ и по-конкретно публикуването на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение (ИП) за Разработка и усвояване на находище “Спасово” в блок „Добрич”, включващо четири участъка: Рогозина, Чернооково, Калина и Рогозина изток, моля да приемете следното становище за категорично несъгласие с осъществяването на предвидените в ИП и описани в Доклада за ОВОС дейности, на базата на следните аргументи...
| Category: | Документи |
| Дата: | октомври 12, 2017 |
Призоваваме да прочетете внимателно документа, предоставяме го за по-нататъшно разпространение.
****
ДО Д-р Нено Димов
Министър на околната среда и водите
бул. „Кн. М. Луиза“ 22
гр. София
ДО Г-н Емил Караниколов
Министър на икономиката
ул. „Славянска“ 8
гр. София
ДО Инж. Христина Генова
Директор
на Регионална инспекция
по околната среда и водите
ул. „Ян Палах“ №4
гр. Варна
ДО Г-н Красимир Кирилов
Областен управител на обл. Добрич
ул. „Независимост“ 5
гр. Добрич
До Г-н Валентин Димитров
Кмет на Община Генерал Тошево
ул. „Васил Априлов“ 5
гр. Генерал Тошево
Уважаеми Д-р Димов,
Уважаеми Г-н Караниколов,
Уважаема Инж. Генова,
Уважаеми Г-н Кирилов,
Уважаеми Г-н Димитров,
Във връзка с дейностите на фирма „Русгеоком БГ“ АД за получаване на Концесия за добив на природен газ от находище „Спасово”, блок „Добрич“ и по-конкретно публикуването на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение (ИП) за Разработка и усвояване на находище “Спасово” в блок „Добрич”, включващо четири участъка: Рогозина, Чернооково, Калина и Рогозина изток, моля да приемете следното становище за категорично несъгласие с осъществяването на предвидените в ИП и описани в Доклада за ОВОС дейности, на базата на следните аргументи:
1. ЗАСТРАШАВАНЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ В РАЙОНА
Според сценарий, представен в Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, само след 18 години, през 2035 г., общ. Генерал Тошево ще попада в уязвима зона с годишни валежи под 450 мм. Важно е да се подчертае, че това е прогноза, базирана на оптимистичен сценарий, като песимистичният прогнозира спад на валежите до 300мм годишно[1]. Това означава, че в най-близко бъдеще община Генерал Тошево несъмнено ще бъде район под воден стрес, което задължава отговорно отношение към водните ресурси и недопускане на каквато и да било дейност, подлагаща ги на риск, дори когато този риск се категоризира като „минимален“. В Доклада за ОВОС се декларира готовност да се предприемат действия, „гарантиращи опазване здравето на хората, околната среда и устойчивото развитие на населените места на територията на инвестиционното предложение.” (стр. 11), но в изложението са споменати редица случаи, включително аварийни ситуации, които демонстрират, че подобни гаранции не могат да бъдат дадени. Докладът декларира, че:
Основните цели при ликвидация на всеки сондаж е да се постигне следното: премахване на физическата опасност от сондажа (отвор в земята); елиминиране на пътищата за мигриране между формациите, изтичане на повърхността или втичане от повърхността на замърсители; предотвратяване на промени във формационните системи, такива като изменение на хидравлични напори, смесване на флуиди между формациите и др.; предпазване на зони с прясна питейна вода.
Съгласно добрата сондажна практика, ликвидацията на сондажите се извършва чрез поставяне на циментови мостове (след изваждане на сондажното оборудване) срещу продуктивните формации и между продуктивни формации и водоносни хоризонти. (стр. 38)
В сондажната практика обаче е известно, че дори при най-висока техологична дисциплина и съвременни технологии са възможни аварии, водещи до замърсяване както на почвите и повърхностните води, така и на подземните водоизточници. Особено след приключване на експлоатацията на сондажите, както при конвенционалните, така и при неконвенционалните добивни методи, рисковете за просмукване и влизане на водоносните хоризонти в контакт с остатъчните количества работни разтвори остават[2].
Следователно търденията на доклада свидетелстват, че той е базиран единствено на теоретични постановки, неглижира реалните рискове, които предлаганите дейности създават:
В раздел I.16, описващ дейности при аварийни ситуации, докладът съобщава, че „не се очаква да има поражения по сондажите и технологичното оборудване“ при земетресения от 5 степен, но в параграфите, описващи очаквани аварии при земетресения от 7 и по-висока степен не се упоменават възможни ефекти върху целостта на сондажите. Що се отнася до замърсяване на подземните води, такова авторите предвиждат, че може да възникне „при непредвидени аварии и неспазване на технологичната дисциплина на сондиране“ (ср. 525), като такива инциденти са необратими и не могат да бъдат покрити с никаки гаранции на изпълнителя. В Доклада не са разгледани публично известни данни за честотата на аварии на сондажи (както неконвенционални, така и конвенционални) след приключване на дейността им[3] и съответните щети, които тези аварии носят на околната среда и населението. Съответно не е уточнено до какъв времеви хоризонт са актуални „гаранциите“ на компанията за ненанасяне на вреди на околната среда. Тъй като е приоритет на поверените Ви институции да гаранират, че никоя дейност днес няма да постави под риск от замърсяване тези зони в бъдеще, колкото и далечно да е то, апелираме за недопускане на изпълнението на ИП.
2. НЕПЪЛНОТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА РАБОТНАТА ПРОГРАМА
Работата по ИП се дели на две фази и три етапа. Докладът предлага подробен план на дейностите в рамките на Фаза 1 на експлоатацията на находище „Спасово“, но ще се отнася до тапите, уточнява, че “всеки работен етап ще приключва с оценка, резултатите от която ще служат за преразглеждане на операциите в следващия етап, а също така и модела на добив. /…/ Участъците „Рогозина-Изток“, „Чернооково“ и „Калина“ са участъци с потенциални ресурси от природен газ и се нуждаят от допълнителни проучвателни работи за превръщането им в доказани запаси“ (стр. 15). Недопустимо е да се предлага на обществено обсъждане инвестиционно предложение, в което част от дейностите са неизвестни. В доклада многократно се прави разграничение между доказаните запаси и прогнозни ресурси, но не се набляга на възможността да се промени „модела на добив“ на тези прогнозни ресурси. На практика обществеността и институциите нямат информация за предстоящи дейности, които биха били разрешени без обсъждане при отдаване на концесия за експлоатация на находището.
3. ИЗКРИВЯВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА С ПРЕДНАМЕРЕНО МАНИПУЛИРАНЕ НА ФАКТИ
В Доклада прави впечатление манипулативен подход при поднасянето на факти и данни, предназначени да успокоят общественото мнение, но без съдържателен принос.
Пример 1:
„Изборът на нови експлоатационни площадки ще бъде съобразен с разположението на водоизточници за питейно-битово водоснабдяване и техните санитарно охранителни зони.“ (стр. 19) Основният водоизточник на района са подземните водни тела, защитата на които е обект както на обществен интерес, така и на закрила от страна на поверените Ви институции. Те не могат да бъдат избегнати при сондирането на планираните дълбочини, въпреки препоръка на Басейнова дирекция Черноморски регион да не се преминава през водоносния хоризонт.
Пример 2:
„Депонирането на сондажни течности от промиване в депа непосредствено до мястото на образуване е практика, която се прилага в страната още от прокарването на първите сондажи през 50-те години на миналия век в нефтено находище “Тюленово”, област Добрич и до днес. Няма данни за замърсяване на компонентите на околната среда в следствие на извършване на сондажни дейности“ (стр. 186). Това, че няма данни за замърсяване на означава, че замърсяване липсва. Липсата на данни е предвидима и породена от факта, че по времето на цитираната практика централизираното управление не е събирало данни за себе си като замърсител, но местните хора, които са съвременници на тази практика имат ясни спомени за разливите и безотговорното отношение към околната среда. Към днешна дата вече е трудно да се определи генезиса на съществуващите в близост до нефтени сондажи замърсявания заради отдалечеността във времето.[4]
4. ДОКЛАДЪТ ПОКАЗВА ЛИПСА НА АНГАЖИРАНОСТ КЪМ КАЧЕСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ИЗБОР НА ТЕХНОЛОГИИ И МЕТОДИ НА ДОБИВ, СЪОБРАЗЕНИ ЕДИНСТВЕНО С ИКОНОМИЧЕСКИЯ ИНТЕРЕС. СПАЗВАНЕТО НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ НОРМИ Е ЕДИНСТВЕНО В ГРАНИЦИТЕ НА ЗАКОНОВИТЕ РАЗПОРЕДБИ, КОИТО НЕ ПОКРИВАТ ВСИЧКИ РИСКОВЕ.
Пример а)
Технологията ни се представя като максимално щадяща околната среда, но инвеститорът планира на всяка площадка да инсталира факелно устройство, като в описанието на дейностите става ясно, че се планира рутинно изгаряне на газа на факел – практика, която е призната за изключително вредна за околната среда, макар че в България не се регулира. Докато Световната банка с всички големи добивни компании (BP, Шеврон, Шел и т.н.) са подписали споразумение за нулево факелиране до 2030 г., в Добруджа Русгеоком планира тепърва да започне да използва този метод, просто защото в България няма действащо законодателство, което да го забранява. Действащата Европейска директива за индустриалнните емисии (2010/75/EU) задава ограничения за вещества като серен диоксид, които се изпускат при изгарянето нафакел, но в Доклада липсват данни за очаквани нива на отделяне на вредни емисии при изгарянето на факел. Такива вещества са бензен, толуен и серен диоксид. Тези вещества предизвикват сериозни здравословни проблеми като астма, хематологични и онкологични заболявания. Отделените сяра и азот предизвикват киселинни дъждове, което нанася дълготрайни вреди на почвите и съответно – на селскостопанските добиви.[5]
Пример б)
Предвижда се изпускане на въхглероден диоксид до 4800 м3/ч, „тъй като няма норми на допустими емисии за СО2 по Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии и не попада в Приложения № 1 и № 2 към чл. 30, ал. 3 на Закон за ограничаване изменението на климата (изм. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г.)“ (стр. 36-37)
Въглеродният диоксид е познат като основен причинител на парниковия ефект и липсата на регулации относно норми за допустими емисии е резултат от всеизвестното лобиране на замърсяващите индустрии за неналагане на такива норми[6]. При температура от 21 градуса по Целзий и налягане 1 атмосфера, 4800м3 се равнява на близо 9 тона СО2. Макар и неподлежащо на рестрикции от действащото законодателство, както специалистите, така и обществеността са наясно, че дейности изпускащи такива количества СО2 са несъвместими с добрите практики за опазване на околната среда и борбата с климатичните промени.
Пример в)
Макар че метанът е един от най-потентите паррникови газове, дейностите не предвиждат специални мерки за ограничение на изпускането му, тъй като „метановите въглеводороди, включително метан (CН4) не се нормират съгласно действащата нормативна уредба“ (стр. 440). Тъй като изпускането на метан се допуска само при аварийни ситуации, в Доклада не е намерила място оценка на прогнозните количества, които биха се отделили в при аварийни ситуации (стр. 168), което отново свидетелства за липса на сериозна ангажираност на инвеститора с намаляване на вредните емисии.
5. РИСК ОТ УВРЕЖДАНЕ НА ПОЧВИ, ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ, НАРУШАВАНЕ НА ЛАНДШАФТА И ВРЕДНО ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ЖИВОТИНСКИТЕ ВИДОВЕ И МЕСТООБИТАНИЯТА
Инвестиционното предложение предвижда дейности, които създават риск от значително увреждане на повърхностни води (стр. 512), на разливи от утайните ями в случаи на поройни наводнения (стр. 513), промени в ландшафта в негативен визуално-естетически аспект (стр. 540) и дългосрочно негативно въздействие върху птици, бозайници и влечуги (стр. 542-543). Тези вреди, макар и определени като незначителни по своите тежест, обхват и продължителност, са в разрез с приоритетите, залегнали в Общинския план за развитие на Община Генерал Тошево 2014-2020, които отчитат важността на устойчивото развитие и опазването на околната среда като ключова цел за развитие на района.
6. Твърденията на Доклада, че при неосъществяване на инвестиционното предложение икономиката на района ще пострада са пресилени. По самооценка на инвеститора (обичайно тези самооценки са по-оптимистични от реалността), един сондаж ще се изчерпи до 15 години, а ще е в пика си на около 7-мата). Тези времеви хоризонти са изключително кратки, когато се говори за дългосрочна икономическа перспектива и на фона на рисковете за прородата и здравето на населението, са без значителна икономимческа стойност. Не се споменават в какъв размер се очаква да бъдат концесионните шлащания и данъци, за да се убеди читателя в значителността на споменатите „макроикономически ползи за общините, региона и държавата“. Прогнозираните нови работни места са в рамките на 30, като по-голяма част от тях се очаква да бъдат за квалифицирани работници, които няма да са от региона.
7. Дейностите, предвидени в инвестиционното предложения не са съобразени с препоръката на Басейнова дирекция Черноморски регион, да не се сондира под нивото на подземните води, а на тяхна препоръка 4 (Необходимо е да се разгледа обстойно кумулативното въздействие върху повърхностните и подземните води, при експлоатация на четирите участъка на находище „Спасово“ в блок „Добрич“) няма отговор.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, апелираме отговорните институции да разгледат направеното инвестиционно предложение и Доклада за оценка на въздействието върху околната среда при неговото евентуално осъществяване на първо място от гледна точка на обществения интерес. Този интерес включва най-вече дългосрочно гарантиране на здравето на населението, изключването на каквато и да е възможност от необратимо замърсяване на подземните води и отговорност към бъдещите поколения, чрез стимулиране на зелена икономика и възобновяеми енергийни източници. Призоваваме за зачитане на правото на засегнатото население да реши какво представлява пренебрежимо нисък риск и какъв риск ние сме готови да поемем, тъй като отговорните за взимането на решението за разрешаване на дейностите на инвеститора днес и самият инвеститор имат изключително ограничени отговорности, изчерпващи се с политически мандати и края на концесията, а рисковете от щети върху природата и човешкото здраве ще останат за местното население и неговите поколения.
[1] Държавен вестник, бр. 96, от 6.12.2012 г. Анализ на водопотреблението и бъдещите нужди от вода, приложение към Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.
[2] ИБЕИ-БАН, 2011 г. СТАНОВИЩЕ На Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН Относно: Оценка на риска при проучване и добив на шистов газ Становището е прието от НС на ИБЕИ на 19.07.2011 г.
[3] Davies RJ, et al. Oil and gas wells and their integrity: Implications for shale and unconventional resource exploitation. Marine and Petroleum Geology, 2014 doi: 10.1016/j.marpetgeo.2014.03.001., Ingraffea AR, Wells MT, Santoro RL, Shonkoff SBC. Assessment and risk analysis of casing and cement impairment in oil and gas wells in Pennsylvania, 2000–2012. Proceedings of the National Academy of Sciences of USA. 2014;111:10955–10960. ,King GE, King DE. Environmental risk arising from well construction failure—Differences between barrier failure and well failure, and estimates of failure frequency across common well types, locations and well age. SPE Production and Operations. 2013;28:323–344.
Volume 56, September 2014, Pages 239-254
[4] Петрова, Р. МОСВ, https://www.24chasa.bg/Article/1431820
[5] Otiotio, D. 2013, GAS FLARING REGULATION IN THE OIL AND GAS INDUSTRY:
A Comparative Analysis of Nigeria and Texas Regulations, University of Tulsa College of Law
[6] Dionigi, M. 2017 Lobbying in the European Parliament. The Battle for Influence Palgrave Macmillan
