Какво ни казаха РУСГЕОКОМ с новия си доклад за ОВОС? (статия)

Благодарим на Синтия Недялкова от Гражданска инициатива против проучванията и добива на шистов газ по метода на хидравлично разбиване за изчерпателната статия!

****

В първата статия ви запознахме с проблема с ВОДАТА в резултат на разработката на находище Спасово. Важен, но не единствен проблем за нас, местните хора.

Нека сега видим как във времето Русгеоком си представят Добруджа осеяна със сонди, местоположението на първите 11 броя, от които е известно, както и времето за появата им. И това в най-плодородните земи на Добруджанския край! Всички видяхме как „гордо” се извисяваше първата и засега единствена проучвателна сонда в Рогозин, нали?! Всички вие близко живеещите хора, усещахте вибрациите, срещахте камионите с цистерни, минаващи точно през центъра на Кардам, вдишвахте праха им, поглъщахте шума им и така и не разбрахме всички ние, какво се случваше там! Местните пчелари загубиха пчелите си, промени се и качеството на произвежданата от малките стопанства продукция! И нито веднъж не ни допуснаха, дори придружени от специалисти, да погледнем в апаратурите, за да разберем нещо! Всичко беше строго секретно, само през бариерата на портала ни навикваха и ни казваха, че няма да проучват и добиват шистов газ! Тогава бяха времената на протести против шистовия газ, времето, в което целият български народ тогава се вдигна и каза, че не позволява фракинг и въглищна газификация и се създаде Мораториума!амо, че и „минните хора”, които работеха там имаха някаква съвест и ни загатнаха за огромните количества въглища, които са намерили, както и ни показаха, че всичко това се случва на разлома на планината Вранча, същата тази, която на два пъти едва не събори Добрич и региона. А и по-възрастните хора от региона всички знаят, че тук под водата има много качествени  въглища, но Държавата тогава, макар и тоталитарна, се отказа да ги добива или да добива газ от тях, защото газът можеше да се добива само чрез подземно запалване, а конвенционалният метод за изваждане на въглищата чрез замръзяване на водният хоризонт над тях, беше много скъп и всичко това криеше  множеството рисковее за хората и природата.

Е, сега в същият този регион ще изникнат първите 11 сонди за период от няколко години, до 32 –ра  година, 11 бр. сонди за 13 години! Всяка година и сонда! Каква прелестна гледка! Ами нали видяхме какво стана с перките? Имаме си многоръки великани върху земеделски земи и на пътя на птиците, но на кой му пука?  И какво спечелихме всички ние от това? По-скъп ток, грозни гледки, завзети земеделски земи, птици измиращи в полет, защото са имали неблагоразумието да преминат през територията България! Е, сега ще си имаме и впечатляващо високи сонди и сондажни площадки пълни с компресори, камиони, ротори, сушилни, генератори и какви ли още не шумоизлъчващи, запрашаващи, генериращи вибрации машинарии!

Първи етап – 2018 – 2021 г.

Доизграждане, оборудване на първата сондажна площадка П 1-1 и прокарване на нови 4 добивни сондажи с дълбочина до2 700 метра всеки.”-  цитат

Втори етап – 2022 – 2026 г.

Изграждане на две сондажни площадки – площадка П 1-2 на юг от първата и площадка П 1-3 на югоизток от първата. Предвижда се прокарване на нови 3 добивни сондажа с дълбочина до2 700 метра всеки, по един на всичките три сондажни площадки.”- цитат

Трети етап – 2027 – 2032 г.

Прокарване на 4 нови добивни сондажи с дълбочина до 2 700 метра на площадки П 1-2 и П 1-3. Оборудване на сондажа и инсталиране на добивните съоръжения.” Но забележете: „Възможно е в зависимост от получените резултати прокарване на още сондажи на П 1-2 и П 1-3”.  – цитат

 И всичко това за фаза 1.

 

 Както виждате има и фаза 2 на графиката по-долу:

 

В зависимост от разработката на Фаза 1 от находище „Спасово“ и проведените проучвания и оценъчни работи в участъци „Рогозина Изток“, „Чернооково“ и „Калина“ ще се пристъпи към изпълнение на Фаза 2 на проекта за добив. Обособените участъци ще бъдат оборудвани с площадки, а добивните работи – организирани съобразно натрупания опит от разработвания участък „Рогозина“.” – цитат

Фигура I.1-3. План-график за разработване на находище „Спасово“

Ето какво казват и показват и за  фаза 2:

 

Фигура I.1-9. Общ изглед на Фаза 2 от разработка на находище „Спасово“

И е важно да се знае, че ”Всеки работен етап ще приключва с оценка, резултатите от която ще служат за преразглеждане на операциите в следващия етап, а също така и модела на добив.  По този начин ще се осигури по-ефективно извличане на ресурсите.”- цитат! Те сега обясняват на всички, че ще добиват природен газ?! Ние питаме газът от въглищата не е ли природен? Естествено, че е е, защото се извлича от природата! Питаме се какво ще стане с цялата екосистема , когато от недрата на Добруджа се извлича „природен газ” от „карбоновите седименти”? Дали този единствен по рода си за цяла Европа плодороден чернозем ще запази качествата си? Какво ще се случи с земеделието? Какво ще стане с рентите? А още по-страшно, дали няма да се получи пропадане на земни пластове, каквито примери има вече в Австралия и САЩ?

Ние, обикновените българи, дали ще знаем как  и кога са сменили модела на добив? Кога този модел, по скоро метод на добив е бил конвенционален т.е традиционен и кога е станал забранения от мораториума фракинг или въглищна газификация, когато всичко това се извършва на 2700 м. дълбочина? Със сигурност – не! Просто ще разберем по трудния начин – чрез болести, отравяния или земетресения!!!

Ето каква прелест, красота за пейзажа, радост за хора, птички и животинки  ще бъде една сондова апаратура! А те само през първата фаза са 11 бр.

Взето от доклада:

Фигура I.1-6, Сондова апаратура.

А те твърдят, че няма да пречат на развитие на туризма в този регион?!

  И  едно странно пояснение:

Насоченото сондиране ще бъде важна технология, която ще се използва при разработката на находище „Спасово“.

“Тъй като след прокарване на двата сондажа (Р1 и Р2 Рогозина) в площта, компанията има опит в сондирането и познания за разреза, конструкцията на добивните сондажи ще бъде максимално съобразена с конкретните геоложки условия. Тази конструкция ще осигури насочване на сондажа в седиментите на карбона, като ще се осигури най-ефективно разкриване и дрениране на пласта, при плътно изолиране на всички останали хоризонти, особено водоносните.” – цитат

 

И стоп! Ако тук имаше свободни количества газ, след толкова задълбочени проучвания през годините на социализма, дали той нямаше да бъде изваден или да е излязал по естествен път до сега през старите сондажи, та сега да не се налага  дрениране на пластовете, независимо дали са шистови или карбонови?

И ето още едно:Няма страшно, т.е. ще е страшно, но малко страшно, което всъщност ни казват :

„Влиянието върху околната среда ще да бъде намалено многократно при използване на технологията за наклонено сондиране и технологията на „мултисондажни” площадки.” 

 

Намалено, сведено до минимум или други подобни думички, които ни доказват, че вредно влияние все пак ще има и ние с вас трябва след това да доказваме коя болест от кое влияние ни е сграбчила?!

 

Това е накратко видимата част от проекта! Има и друга – невидима! Множество газопроводи прекарани през общински и частни терени! Някои частници, по-едрите вероятно ще бъдат обезвъзмездени, а по-дребните принудени за отстъпване на  земите си! И тук на въпроси, които ние с вас задавахме, придружени с подписи те отговарят, че тези площи са пренебрежимо малки, нищо че все още не знаят къде и как  точно ще са разположени,както споменахме по-горе!

Също така, според тях пренебрежимо малка е и площта на прекараните сондажните площадки, нищо че си признават, че все още не знаят колко ще са те, а съответно и какви площи ще заемат след първата фаза!!!

Но ние в Добруджа знаем, че всяка площ за земеделие е важна! Знаем, че добруджанският чернозем ражда богати реколти! Това води до бурно развитие на земеделието, както и до получаване  на много добри ренти, които са основен източник на средства за голяма част от населението!

След като земите бъдат кръстосвани от газопроводи, изпълнени с сондажни площадки, шумово, прахово и виброзамърсени, дали добивите няма да паднат, а рентите да изчезнат?

Дали доматите и пипера в двора ще имат същия слънчев вкус?

Като прибавим към гореописаното и онова, което обяснихме за ВОДАТА от първата статия, а именно намаляващите количества вода, огромната вероятност тя да е замърсена подземно от сондажите и надземно от възможните разливи на отпадните сондажни води,съхранявани към всеки сондаж в открити „езера”, примесени с какво ли не!

Със сигурност нищо няма да е както преди!

 

А без земеделие, градинки, ренти бедният добруджанец е обречен!

 

Регионът е обречен! Добруджа е обречена! България е обречена!

 

За да припомним факта, че за водата граници няма ще публикуваме и тук графиката за подземново водно тяло в Североизточна България известно като Малм Валанж! И дали замърсената вода  в лилавото квадратче горе, ( зоната на действие на Руггеоком) ще остане замърсена само там? Дали това няма да се отрази на целия този регион, обхващащ не само блок Добрич, градът ни, който неизвестно защо не е поставен на картата по-долу, а няма да се разпространи и до Силистра, Варна, Шумен, Търговище и май, май половин северна България?!

Концесия за 35 години желаят да получат Русгеоком! Концесия, която може да бъде продължена и чрез гласуване от нашите „народни избраници”, опит за което вече беше направен!

Фиг.III.2.2-4. Разпространение на водни тела BG1G0000J3K051 и BG2G000J3K1041 в обсега на находище „Спасово“

Хора, Добруджанци, хора Българи, предстоят обществени обсъждания, на които ще бъде решена съдбата на България! Ще спасим ли Родината сега и завинаги, или ще позволим Корпоративният интерес да надделее над обществения, общочовешкия?

Ще повярваме ли как ще бъдем „пазени” от същите тези, които желаят да сондират през водата, въпреки изричното указание на басейнова дирекция, това да не се прави?

Изборът е в наши ръце!!!

 

Синтия Недялкова

Гражданска инициатива против проучванията и добива на шистов газ по метода на хидравлично разбиване

26.09.2017 г.

Становище на граждани за находище „Спасово“, блок „Добрич“ (2017 година)

Бележка: следното становище може да изтеглите и от този линк. 

Становище на граждани за находище "Спасово", блок "Добрич" (2017 година)
18.4 KiB
129 Downloads
Подробности...

Призоваваме да прочетете внимателно документа, предоставяме го за по-нататъшно разпространение.

****

ДО Д-р Нено Димов

Министър на околната среда и водите

бул. „Кн. М. Луиза“ 22

гр. София

 

ДО Г-н Емил Караниколов

Министър на икономиката

ул. „Славянска“ 8

гр. София

 

ДО  Инж. Христина Генова

Директор

на Регионална инспекция

по околната среда и водите

ул. „Ян Палах“ №4

гр. Варна

 

       ДО Г-н Красимир Кирилов

Областен управител на обл. Добрич

ул. „Независимост“ 5

гр. Добрич

 

  До Г-н Валентин Димитров

Кмет на Община Генерал Тошево

ул. „Васил Априлов“ 5

гр. Генерал Тошево

 

 

 

Уважаеми Д-р Димов,

Уважаеми Г-н Караниколов,

Уважаема Инж. Генова,

Уважаеми Г-н Кирилов,

Уважаеми Г-н Димитров,

Във връзка с дейностите на фирма „Русгеоком БГ“ АД за получаване на Концесия за добив на природен газ от находище „Спасово”, блок „Добрич“ и по-конкретно публикуването на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение (ИП) за Разработка и усвояване на находище “Спасово” в блок „Добрич”, включващо четири участъка: Рогозина, Чернооково, Калина и Рогозина изток, моля да приемете следното становище за категорично несъгласие с осъществяването на предвидените в ИП и описани в Доклада за ОВОС дейности, на базата на следните аргументи:

1. ЗАСТРАШАВАНЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ В РАЙОНА

Според сценарий, представен в Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, само след 18 години, през 2035 г., общ. Генерал Тошево ще попада в уязвима зона с годишни валежи под 450 мм. Важно е да се подчертае, че това е прогноза, базирана на оптимистичен сценарий, като песимистичният прогнозира спад на валежите до 300мм годишно[1]. Това означава, че в най-близко бъдеще община Генерал Тошево несъмнено ще бъде район под воден стрес, което задължава отговорно отношение към водните ресурси и недопускане на каквато и да било дейност, подлагаща ги на риск, дори когато този риск се категоризира като „минимален“. В Доклада за ОВОС се декларира готовност да се предприемат действия, „гарантиращи опазване здравето на хората, околната среда и устойчивото развитие на населените места на територията на инвестиционното предложение.” (стр. 11), но в изложението са споменати редица случаи, включително аварийни ситуации, които демонстрират, че подобни гаранции не могат да бъдат дадени. Докладът декларира, че:

Основните цели при ликвидация на всеки сондаж е да се постигне следното:             премахване на физическата опасност от сондажа (отвор в земята); елиминиране на          пътищата за мигриране между формациите, изтичане на повърхността или      втичане от повърхността на замърсители; предотвратяване на промени във   формационните системи, такива като изменение на хидравлични напори, смесване на флуиди между формациите и др.; предпазване на зони с прясна питейна вода.

Съгласно добрата сондажна практика, ликвидацията на сондажите се извършва чрез       поставяне на циментови мостове (след изваждане на сондажното оборудване)   срещу продуктивните формации и между продуктивни формации и водоносни                 хоризонти. (стр. 38)

 

В сондажната практика обаче е известно, че дори при най-висока техологична дисциплина и съвременни технологии са възможни аварии, водещи до замърсяване както на почвите и повърхностните води, така и на подземните водоизточници. Особено след приключване на експлоатацията на сондажите, както при конвенционалните, така и при неконвенционалните добивни методи, рисковете за просмукване и влизане на водоносните хоризонти в контакт с остатъчните количества работни разтвори остават[2].

Следователно търденията на доклада свидетелстват, че той е базиран единствено на теоретични постановки, неглижира реалните рискове, които предлаганите дейности създават:

В раздел I.16, описващ дейности при аварийни ситуации, докладът съобщава, че „не се очаква да има поражения по сондажите и технологичното оборудване“ при земетресения от 5 степен, но в параграфите, описващи очаквани аварии при земетресения от 7 и по-висока степен не се упоменават възможни ефекти върху целостта на сондажите. Що се отнася до замърсяване на подземните води, такова авторите предвиждат, че може да възникне „при непредвидени аварии и неспазване на технологичната дисциплина на сондиране“ (ср. 525), като такива инциденти са необратими и не могат да бъдат покрити с никаки гаранции на изпълнителя. В Доклада не са разгледани публично известни данни за честотата на аварии на сондажи (както неконвенционални, така и конвенционални) след приключване на дейността им[3] и съответните щети, които тези аварии носят на околната среда и населението. Съответно не е уточнено до какъв времеви хоризонт са актуални „гаранциите“ на компанията за ненанасяне на вреди на околната среда. Тъй като е приоритет на поверените Ви институции да гаранират, че никоя дейност днес няма да постави под риск от замърсяване тези зони в бъдеще, колкото и далечно да е то, апелираме за недопускане на изпълнението на ИП.

 

 

2. НЕПЪЛНОТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА РАБОТНАТА ПРОГРАМА

 

Работата по ИП се дели на две фази и три етапа. Докладът предлага подробен план на дейностите в рамките на Фаза 1 на експлоатацията на находище „Спасово“, но ще се отнася до тапите, уточнява, че “всеки работен етап ще приключва с оценка, резултатите от която ще служат за преразглеждане на операциите в следващия етап, а също така и модела на добив. /…/ Участъците „Рогозина-Изток“, „Чернооково“ и „Калина“ са участъци с потенциални ресурси от природен газ и се нуждаят от допълнителни проучвателни работи за превръщането им в доказани запаси“ (стр. 15). Недопустимо е да се предлага на обществено обсъждане инвестиционно предложение, в което част от дейностите са неизвестни. В доклада многократно се прави разграничение между доказаните запаси и прогнозни ресурси, но не се набляга на възможността да се промени „модела на добив“ на тези прогнозни ресурси. На практика обществеността и институциите нямат информация за предстоящи дейности, които биха били разрешени без обсъждане при отдаване на концесия за експлоатация на находището.

3. ИЗКРИВЯВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА С ПРЕДНАМЕРЕНО МАНИПУЛИРАНЕ НА ФАКТИ

 

В Доклада прави впечатление манипулативен подход при поднасянето на факти и данни, предназначени да успокоят общественото мнение, но без съдържателен принос.

Пример 1:

Изборът на нови експлоатационни площадки ще бъде съобразен с разположението на водоизточници за питейно-битово водоснабдяване и техните санитарно охранителни зони.“ (стр. 19) Основният водоизточник на района са подземните водни тела, защитата на които е обект както на обществен интерес, така и на закрила от страна на поверените Ви институции. Те не могат да бъдат избегнати при сондирането на планираните дълбочини, въпреки препоръка на  Басейнова дирекция Черноморски регион да не се преминава през водоносния хоризонт.

Пример 2:

Депонирането на сондажни течности от промиване в депа непосредствено до мястото на образуване е практика, която се прилага в страната още от прокарването на първите сондажи през 50-те години на миналия век в нефтено находище “Тюленово”, област Добрич и до днес. Няма данни за замърсяване на компонентите на околната среда в следствие на извършване на сондажни дейности“ (стр. 186). Това, че няма данни за замърсяване на означава, че замърсяване липсва. Липсата на данни е предвидима и породена от факта, че по времето на цитираната практика централизираното управление не е събирало данни за себе си като замърсител, но местните хора, които са съвременници на тази практика имат ясни спомени за разливите и безотговорното отношение към околната среда. Към днешна дата вече е трудно да се определи генезиса на съществуващите в близост до нефтени сондажи замърсявания заради отдалечеността във времето.[4]

4. ДОКЛАДЪТ ПОКАЗВА ЛИПСА НА АНГАЖИРАНОСТ КЪМ КАЧЕСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ИЗБОР НА ТЕХНОЛОГИИ И МЕТОДИ НА ДОБИВ, СЪОБРАЗЕНИ ЕДИНСТВЕНО С ИКОНОМИЧЕСКИЯ ИНТЕРЕС. СПАЗВАНЕТО НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ НОРМИ Е ЕДИНСТВЕНО В ГРАНИЦИТЕ НА ЗАКОНОВИТЕ РАЗПОРЕДБИ, КОИТО НЕ ПОКРИВАТ ВСИЧКИ РИСКОВЕ.

Пример а)

Технологията ни се представя като максимално щадяща околната среда, но инвеститорът планира на всяка площадка да инсталира факелно устройство, като в описанието на дейностите става ясно, че се планира рутинно изгаряне на газа на факел – практика, която е призната за изключително вредна за околната среда, макар че в България не се регулира. Докато Световната банка с всички големи добивни компании (BP, Шеврон, Шел и т.н.) са подписали споразумение за нулево факелиране до 2030 г., в Добруджа Русгеоком планира тепърва да започне да използва този метод, просто защото в България няма действащо законодателство, което да го забранява. Действащата Европейска директива за индустриалнните емисии (2010/75/EU) задава ограничения за вещества като серен диоксид, които се изпускат при изгарянето нафакел, но в Доклада липсват данни за очаквани нива на отделяне на вредни емисии при изгарянето на факел. Такива вещества са бензен, толуен и серен диоксид. Тези вещества предизвикват сериозни здравословни проблеми като астма, хематологични и онкологични заболявания. Отделените сяра и азот предизвикват киселинни дъждове, което нанася дълготрайни вреди на почвите и съответно – на селскостопанските добиви.[5]

Пример б)

Предвижда се изпускане на въхглероден диоксид до 4800 м3/ч, „тъй като няма норми на допустими емисии за СО2 по Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии и не попада в Приложения № 1 и № 2 към чл. 30, ал. 3 на Закон за ограничаване изменението на климата (изм. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г.)“ (стр. 36-37)

Въглеродният диоксид е познат като основен причинител на парниковия ефект и липсата на регулации относно норми за допустими емисии е резултат от всеизвестното лобиране на замърсяващите индустрии за неналагане на такива норми[6]. При температура от 21 градуса по Целзий и налягане 1 атмосфера, 4800м3 се равнява на близо 9 тона СО2. Макар и неподлежащо на рестрикции от действащото законодателство, както специалистите, така и обществеността са наясно, че дейности изпускащи такива количества СО2 са несъвместими с добрите практики за опазване на околната среда и борбата с климатичните промени.

Пример в)

Макар че метанът е един от най-потентите паррникови газове, дейностите не предвиждат специални мерки за ограничение на изпускането му, тъй като „метановите въглеводороди, включително метан (CН4) не се нормират съгласно действащата нормативна уредба“ (стр. 440). Тъй като изпускането на метан се допуска само при аварийни ситуации, в Доклада не е намерила място оценка на прогнозните количества, които биха се отделили в при аварийни ситуации (стр. 168), което отново свидетелства за липса на сериозна ангажираност на инвеститора с намаляване на вредните емисии.

 

5. РИСК ОТ УВРЕЖДАНЕ НА ПОЧВИ, ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ, НАРУШАВАНЕ НА ЛАНДШАФТА И ВРЕДНО ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ЖИВОТИНСКИТЕ ВИДОВЕ И МЕСТООБИТАНИЯТА

 

Инвестиционното предложение предвижда дейности, които създават риск от значително увреждане на повърхностни води (стр. 512), на разливи от утайните ями в случаи на поройни наводнения (стр. 513), промени в ландшафта в негативен визуално-естетически аспект (стр. 540) и дългосрочно негативно въздействие върху птици, бозайници и влечуги (стр. 542-543). Тези вреди, макар и определени като незначителни по своите тежест, обхват и продължителност, са в разрез с приоритетите, залегнали в Общинския план за развитие на Община Генерал Тошево 2014-2020, които отчитат важността на устойчивото развитие и опазването на околната среда като ключова цел за развитие на района.

 

6. Твърденията на Доклада, че при неосъществяване на инвестиционното предложение икономиката на района ще пострада са пресилени. По самооценка на инвеститора (обичайно тези самооценки са по-оптимистични от реалността), един сондаж ще се изчерпи до 15 години, а ще е в пика си на около 7-мата). Тези времеви хоризонти са изключително кратки, когато се говори за дългосрочна икономическа перспектива и на фона на рисковете за прородата и здравето на населението, са без значителна икономимческа стойност. Не се споменават в какъв размер се очаква да бъдат концесионните шлащания и данъци, за да се убеди читателя в значителността на споменатите „макроикономически ползи за общините, региона и държавата“. Прогнозираните нови работни места са в рамките на 30, като по-голяма част от тях се очаква да бъдат за квалифицирани работници, които няма да са от региона.

 

7. Дейностите, предвидени в инвестиционното предложения не са съобразени с препоръката на Басейнова дирекция Черноморски регион, да не се сондира под нивото на подземните води, а на тяхна препоръка 4 (Необходимо е да се разгледа обстойно кумулативното въздействие върху повърхностните и подземните води, при експлоатация на четирите участъка на находище „Спасово“ в блок „Добрич“) няма отговор.

 

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, апелираме отговорните институции да разгледат направеното инвестиционно предложение и Доклада за оценка на въздействието върху околната среда при неговото евентуално осъществяване на първо място от гледна точка на обществения интерес. Този интерес включва най-вече дългосрочно гарантиране на здравето на населението, изключването на каквато и да е възможност от необратимо замърсяване на подземните води и  отговорност към бъдещите поколения, чрез стимулиране на зелена икономика и възобновяеми енергийни източници. Призоваваме за зачитане на правото на засегнатото население да реши какво представлява пренебрежимо нисък риск и какъв риск ние сме готови да поемем, тъй като отговорните за взимането на решението за разрешаване на дейностите на инвеститора днес и самият инвеститор имат изключително ограничени отговорности, изчерпващи се с политически мандати и края на концесията, а рисковете от щети върху природата и човешкото здраве ще останат за местното население и неговите поколения.

 


[1]          Държавен вестник, бр. 96, от 6.12.2012 г. Анализ на водопотреблението и бъдещите нужди от вода, приложение към Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.

[2]          ИБЕИ-БАН, 2011 г. СТАНОВИЩЕ На Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН Относно: Оценка на риска при проучване и добив на шистов газ Становището е прието от НС на ИБЕИ на 19.07.2011 г.

[3]          Davies RJ, et al. Oil and gas wells and their integrity: Implications for shale and unconventional resource exploitation. Marine and Petroleum Geology, 2014 doi: 10.1016/j.marpetgeo.2014.03.001.,  Ingraffea AR, Wells MT, Santoro RL, Shonkoff SBC. Assessment and risk analysis of casing and cement impairment in oil and gas wells in Pennsylvania, 2000–2012. Proceedings of the National Academy of Sciences of USA. 2014;111:10955–10960. ,King GE, King DE. Environmental risk arising from well construction failure—Differences between barrier failure and well failure, and estimates of failure frequency across common well types, locations and well age. SPE Production and Operations. 2013;28:323–344.

                        Volume 56, September 2014, Pages 239-254

 

[4]              Петрова, Р. МОСВ, https://www.24chasa.bg/Article/1431820

[5]          Otiotio, D. 2013, GAS FLARING REGULATION IN THE OIL AND GAS INDUSTRY:

A Comparative Analysis of Nigeria and Texas Regulations, University of Tulsa College of Law

[6]          Dionigi, M. 2017 Lobbying in the European Parliament. The Battle for Influence Palgrave Macmillan