Интервю с доц. Александър Султанов – геолог-проучвател

9 февруари 2012г.

Здравейте г-н Султанов, бихте ли се представил на нашите читатели?

Геолог-проучвател съм с над 40 години стаж, със специализация в областта на седиментологията. Преподавател съм в катедра „Геология и проучване на полезни изкопаеми“ на МГУ. Научното ми звание е „доцент“, а научната степен – „доктор“. Преподавам научната дисциплина „Седиментология“ на студенти от три специалности от бакалаварската степен на „Геолого-проучвателния факултет“. Освен това имам лекции по „Петролна седиментология“, „Фациален и формационен анализ“ и „Морска геология“ със студенти от магистърския курс по специалност „Петролна геология“. Имам издадени учебници, монографии и множество научни публикации в наши и чуждестранни списания. Работя също и в областта на петроархеологията, във връзка с което също имам публикувани научни трудове. От мен са открити и проучени няколко находища на седиментогенни полезни изкопаеми, за които са получени концесии за добив, включително и за технологичният отпадък от най-голямото хвостохранилище у нас – „Медет“. Бил съм ръководител и участник в ДОВОС, включително и в този за АЕЦ „Белене“. Ръководител съм на много дипломанти и докторанти. Бил съм ръководител на научни звена, катедра, член на научни съвети и др. Изледователският ми опит, както и този от участието ми в научна тематика в областта на нефта и газа, ми дава основание да взема отношение по поставените от вас въпроси. Безспорно е, че те изискват обстоятелствени отговори, но този начин на диалог налага да бъда максимално лаконичен.

Каква е вашата позиция по въпроса за хидравличното разбиване при проучването и добива на шистов газ в България?

Относно добива на т.нар. „шистов газ“ следва да се отбележи, че това се извършва посредством една наистина авангардна технология. Безспорно този метод е перспективен и ще се прилага и в бъдеще. Но в случая следва да се зададе въпроса, каква ще бъде цената на неговото внедряане у нас? Позицията ми относно прилагането на този метод в България и конкретно в Добружанския район е определено негативна. Нима не е видно, особено от привържениците на този метод чрез хидравличен удар, че ландшафта придобива облика на пустиня. Задава ли се въпроса, какво става с почвения слой след интервенцията на тези огромни камиони-цистерни. Най-малкото са значителните му структурни изменения в един голям периметър около сондажите. Отчита ли се влиянието от разливите на подготвяните на повърхността разтвори, стабилността на утайниците, които са покрити с политиленово фолио и т.н.?. Други въпроси – какъв е рискът от инфилтриране на разтвори не само в почвения слиой, но и в дълбочина, за увеличеното съдържание на метана в околното пространство над сто пъти и вредното му въздействие върху атмосферата?

Ваши колеги твърдят, че добивът е безвреден, как ще коментирате това?

Доколко е безвреден тази метод за добив на „шистов газ“ от скалите, следва да се изрази по-скоро негативно становище. Аргументите за това, освен всички други, които са често коментирани, че се създава нова пукнатинна система чрез хидравлични удари и внедряване под огромно налягане (над 500 атмосфери) на флуид с неясен за широката общественост състав (с около 600 реагента). Може да се предположи, че той има агресивно въздействие спрямо скалите, което вероятно се прави с оглед увеличаване на широчината на пукнатините, с цел увеличаване притока на газ. В тази връзка основателно следва да се постави въпросът, какви вещества ще се получат при новосъздадената физикохимична обстановка и какво ще бъде въздействието върху скалния субстрат? Какъв е характера на миграция на флуида и ще се се осъществи ли връзка чрез първичната пукнатинна система с коментираният от много специалисти водоносен хоризонт? Мненията на някой специалисти, че не съществува такава опасност са определено неиздържани в научно отношение. В тази връзка бих препоръчал отново да се погледнат геоложките документи, карти и профили, от които е видно, че Добруджанския район има блоков строеж, обусловен от множеството разломи със съществуващи около тях сателитни пукнатинни системи.

Смятате ли, че мнението на родните специалисти, бе достатъчно популяризирано?

Относно отразяването на мнението на специалистите в медиите следва определено да се каже, че то е едностранчиво. Отново се тича, но този път след „потенциалните победители“. Колегите с алтернативно мнение почти не се чуват. На телевизионния екран и не само там, гастролират едни и същи хора – лобисти за прилагане на този метод за добив на „шистов газ“. Познавайки голяма част от тях, смея да твърдя, че те нямат опит във връзка с прилагането на метода, което също е предпоставка за големите резерви, с които следва да се отнасяме към техните, най-често силно емоционално изразявани становища.

Какво не знаят ’’лобистите’’ за добива на шистов газ?

От изявите на „лобистите“ може да се констатира, че те не са наясно дори в какви скали е локализиран метанът. Всички твърдят, че това са шисти (митаморфни скали), което е абсурдно или аргилити (плътни, здрави, не разтварящи се във вода, най-често черни с тънка слоестост скали и с много ниска порестост, наричани в минали времена „глинести лиски“). За пояснение – този газ се концентрира в т. нар. в американската геоложка литература SHALE, термин неправилно превеждан у нас като шист. Това е скала, в която има около 50% дребен зърнест компонент (silt – алеврит с размери на зърната най-често 0,01-0,1 mm), около 30% глина, слюда и други минерали с химичен произход. Освен това тези скали са по-меки от аргилитите, но също не се разтрарят във вода. Тези обстоятелства предопределят съществени различия в физичните свойства на цитираните скални разновидности. И само оттук възникват множество въпроси: устновени ли са такива скали при дълбокото нефтено содиране у нас или тепърва ще бъдат търсени? Защо се изключва възможността от осъществяване на връзка между новосъздадената пукнатинна система и съществуващата такава в съседните пластове? Напротив, такава връзка със сигурност ще се осъществи, което рано или късно ще доведе до замърсяване на пресните подземни води. Действително, при сондирането за търсене на нефт и газ в редица сондажи са установени следи от разтворен метан в подземните води. Желателно е да се отговори, индикации за какви процеси е това? Едва ли е за наличието на „промишлени залежи“ от газ!  В противен случай защо не са установени? Разбира се, че могат да бъдат задавани още множество въпроси, но те имат специализиран характер и поставянето им в случая е неоснователно. Във връзка с всичко това в мен се налага категоричното мнение, че негативното въздействие върху околната среда (не само повърхностната) при прилагането на метода за добив на shale gas (шистов газ) ще бъде много по-голямо, в сравнение с очакваните ползи от тази дейност. Така че, изтъкваните от много високо квалифицирани специалисти опасности от отрицателни последствия за околната среда в Добруджа за дълги години напред, налага проявата на разумен държавнически подход при решаването на този проблем. Нека се абстрахираме от настоящата конюнктурна ситуация! Следващата авантюра може би ще бъде свързана с депонирането на въглеродния диоксид в земните недра! И още един въпрос? Не е ли много по-добра алтернатива идеята за добиване на въглерод (въглеродно гориво) и сяра от заразените със сероводород Черноморски води, положителният екологичен ефект от което ще бъде огромен! Такава идея между впрочем се лансира от някои институти на БАН.

Източник: www.on-parliament.com

Коментари

    Warning: Use of undefined constant type - assumed 'type' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/wizartw4/public_html/shalegas-bg.eu/test/wp-content/themes/grassland/comments.php on line 38
  • Дискавъри каза:

    Много уважавам г-н Султанов но искам да отбележа че, когато са правени сондажите за картировка за североизточна България, технологиите са били не до такава степен развити и не е била до такава степен получената информацията.Хората тогава са гонили срокове защото тогава от държавата са отпускали пари за определена бройка сондажи и ако не се спази, пари няма. Затова със съвременните технологии и по обстойно разглеждане на информацията трябва да се определи перспективноста на района.И да отбележа че Chevron не случайно ще дойде ако няма файда от цялата работа

    • ste каза:

      Човекът е прав – когато се слеят съществуващите и създавание пукнатини, а това е сигурно почти на 100%, заливаните под налягане химикали ще попаднат във водоносната система. Но ние ще разберем това чак след време, когато те достигнат сондажите ни за вода, напоят почвата, пропият скалите, а газът започне да излиза не само през сондажите, но и през порите в почвата. Тогава вече ще е много късно за каквато и да било забрана, а компанията, получила печалба, ще е вече на ново място. Химикалите са много отровни, количествата им също са огромни. Само от една сонда ще стигнат за отравяне на огромни райони в продължение на стотици, възможно и хиляди години. Замърсяването на повърхността е по-ималкият, и все пак не маловажен проблем. Рискът е много голям, почти 100%, последствията са катастрофични. Последствията са за хората, живеещи в дадените райони и на няколкостотин километра наоколо. И всичко това заради печалбата на отделна компания, която все едно ще бъде изнесена извън страната,няколко десетки временни работки места за местното население, малко по-евтини горива (съмнително), и „братските“ отношения със световното енергийно лоби. Страната с находищата почти не получава доход, затова пък си остава с още един новосъздаден, огромен, нерешаем и почти вечен проблем. Технологиите може и да са напреднали, но само в направлението на по-пълно извличане на ресурса, не в отношение на екологичната безопасност. Последната води до оскъпяване и съответно до анулиране на печалбата. Ако някой служещ започне да предлага каквото и да било, водещо до снижаване на печалбата на компанията, бива ведната уволнен. Вижте снимки, например от находищата в Луизиана. Потърсете спомени и изказвания на коренното население там. Къде и как живеят сега, как са се развивали събитията. Искате ли същия сценарий?

Вашият коментар